|
Malcika - Aprile 2006
Cari amici, non sappiamo perché ci è difficile parlare, ma in noi percepiamo forti emozioni e questi sentimenti spingono ad uscire per essere condivisi con ognuno di voi. Il tempo trascorso con voi è stato molto poco, ma indipendentemente da questo, sufficiente per sentirvi più vicini dei nostri parenti. Proprio qui è il mistero della vera amicizia del quale il colpevole è "Dio". Condividiamo i nostri sentimenti perché anche noi desideriamo testimoniare la nostra gioia presso di voi e la vostra comunità, come voi l´avete comunicato attraverso gli sguardi, i sorrisi, i gesti, le vostre parole e il tempo dato per noi. Abbiamo amici e amici. In Bulgaria abbiamo i propri compagni di scuola, colleghi e amici con i quali ci divertiamo, ma questi amici non possono darci quello che voi ci date senza alcuna riserva. Sufficiente è solo uno sguardo sincero, uno spontaneo sorriso e già ci sentiamo ricolmi di una gioia pura, che non possiamo scoprire in quei nostri amici con i quali abbiamo vissuto momenti di felicità. Prima di incontrarci con voi noi avevamo accolto Gesù, ma voi ci avete testimoniato che davvero Egli è, che Egli è vicino a noi, e non in qualche parte lontana. Ognuno di voi sceglie dove trascorrere il proprio tempo libero. Noi sappiamo che per voi non è facile venire in Bulgaria, ma al posto di viaggiare in altre nazioni avete preferito noi. Proprio per questo vi sentiamo speciali. Giovanni Paolo II ci ha detto: "Giovani date il vostro olio, perchè non si spengano le lampade degli altri" Grazie a Voi, perchè voi siete il nostro olio e per questo mantenete le nostre lampade piene. Noi siamo come un telefono, che non può funzionare senza la sua batteria, che siete voi. Ma per caricare il telefono bisogna avere anche la corrente. Questa corrente non può fermarsi e si chiama Dio. Di tutto cuore vi
ringraziamo specialmente per la vostra pazienza, il vostro calore,
la vostra ospitalità. Anelia eEleonora
Мили приятели, Не знаем защо ни е трудно да говорим, но в нас бушуват силни чувства и тези чувства напират да излязат, за да бъдат споделени с всеки един от вас. Времето, прекарано с вас беше твърде малко, но въпреки това достатъчно, за да ви почувстваме по-близки от наи-близките си. И точно в това се състои тайната на истинското приятелство за което е виновен Бог. Споделяме ви нашите чувства, понеже искаме и ние да свидетелстваме нашата радост пред вас и вашата общност, както и вие споделяте радостта си чрез погледите, усмивките, жестовете, милите ви думи и времето, дадено за нас. Ние имаме приятели и приятели. В България си имаме своите съученици,колеги и приятели с които се забавляваме, но тези приятели не могат да ни дадат това, което вие ни давате безрезервно. Достатъчен е само един искрен поглед, едма спонтанна усмивка и вече сме пълни с чистата радост, която не можем да открием в онези наши приятели, с които изживяваме моменти на щастие, но друг вид щастие. Преди да срещнем вас ние бяхме приели Исус и когато вие дойдохте ни свидетелствахте за това къде всъщност е Той-че Той е близо до нас, а не някъде далеч. Всеки от вас избира къде да прекара свободното си време. Ние знаем, че за вас не е лесно да посетите България, но вместо това предпочитате нас, отколкото да пътувате до други страни, да се забавлявате или да си почивате. Точно заради това се чувстваме специални. Папа Йоан Павел 2 ни казва: ”Млади, дайте вашето масло, за да не угаснат светилниците на другите. ”Благодарим ви, че вие сте нашето масло и за това, че поддържате светилниците ни пълни. Характеризирайки приятелството ни ни хрумна едно сравнение: че ние сме като един телефон, който не може да функционира без своето зарядно, което сте именно вие. Но за да се зареди телефона трябва да има и ток. Това е ток,който не може да спре и носи името Бог. От все сърце ви
благодарим наи-вече
за вашето търпение,
топлина, грижи и
гостоприемство. Елеонора и Анелия |
