|
Svishtov - Settembre 2007
Dal 24 al 31 Agosto, circa cinquanta giovani provenienti da diverse parrocchie della Diocesi di Nikopoli-Ruse (Svishtov, Malcika, Belene e Oresh) hanno partecipato al campo-scuola a Montegiorgio. Il campo scuola è stato organizzato e guidato da giovani italiani della provincia di Fermo per noi bulgari. Siamo molto grati a loro perché sappiamo che hanno fatto innumerevoli sforzi per noi. Durante questi otto giorni abbiamo imparato molto sulla vita, Dio e il nostro ruolo nella Chiesa. Sappiamo che non importa la nazionalità perchè noi siamo tutti uguali. Esistono altri giovani con la nostra stessa fede,gli stessi problemi, gli stessi sogni. Tutti - bulgari e italiani giovani, sacerdoti e suore abbiamo vissuto sotto lo stesso tetto e questo ha rafforzato la nostra amicizia. Siamo stati insieme sempre, non solo durante la liturgia e i lavori di gruppo, ma anche nel tempo libero e nei lavori domestici. Le giornate sono state molto diverse. I temi erano legati ai nostri sogni e progetti,le loro difficoltà che si incontrano ogni giorno per realizzarli come cristiani; qual è la nostra missione, le nostre aspettative e il Vangelo. Esso ci ha fatto capire quello che vogliamo per il nostro futuro e come realizzarlo nella nostra parrocchia. La conclusione è che l'amore di Dio è l'inizio e la fine di tutto. Attraverso giochi abbiamo visto quali valori deve vivere ogni vero cristiano. Il gioco ci ha portato a chiederci qual è il nostro ruolo nella società, il modo di lavorare come gruppo, come dovremmo dare fiducia ai nostri amici e quali sono i nostri impegni in parrocchia. Un momento molto emozionante del nostro soggiorno è stata una partita di calcio tra i ragazzi italiani e bulgari. Anche se abbiamo perso,a noi non è importato chi è stato il vincitore o lo sconfitto, perché l’altra squadra era comunque composta da nostri amici. La partita di calcio si è conclusa con la preghiera del "Padre Nostro", recitata tenendoci per mano. Un altro momento emozionante è stata la nostra visita a Roma in Vaticano. Abbiamo visitato il Colosseo, il carcere di San Pietro e la basilica. Tutti hanno avuto l'opportunità di pregare brevemente sulla tomba del defunto Papa Giovanni Paolo II. Lo stesso giorno abbiamo visitato il santuario di s. Gabriele dell’Addolorata. Dopo che p. Remo ci ha parlato della sua vita, in questo posto ci siamo sentiti vicini alla vita di questo giovane santo. La mattina del 1 ° settembre eravamo alla spianata di Montorso, vicino a Loreto, dove abbiamo avuto un indimenticabile incontro con Papa Benedetto XVI. Per noi è stato molto importante perché alcuni di noi hanno partecipato per la prima volta a un evento cristiano di queste dimensioni. E 'stato bello vedere come i giovani che credono in Dio sono riuniti in un unico luogo, per pregare insieme. Le emozioni vissute in queste ore sono state grandi. Il Papa è venuto a pochi metri da noi con la sua papamobile e prima di lui passava la Madonna di Loreto. Eravamo molto eccitati perché queste sono cose che rimangono in eterno nel cuore. Un altro momento memorabile è stato quello di vedere il Papa, durante il quale abbiamo ricordato il nostro battesimo. Tutti avevamo un foulard bianco che ci è stato dato in precedenza, e tutto intorno a noi è diventato un campo nevoso e pulito. E la sera il programma è diventato storia. Un intero spettacolo di luce - con molti effetti e nuove tecnologie - è stato accompagnata da testimonianze di giovani italiani che hanno avuto il coraggio di raccontare davanti a centinaia di migliaia di giovani i momenti difficili della propria vita. La serata si è conclusa con una pioggia di fuochi d'artificio di molti colori e forme. Purtroppo, abbiamo lasciato l’incontro la mattina del giorno successivo e non ci è stato possibile partecipare a tutta la massa con il Papa, ma siamo felici che siamo riusciti a far parte di tale celebrazione. Lasciando Montorso ci siamo salutati con i nostri amici italiani e gli ospiti della diocesi che ci ha ospitato. Ci sono state molte lacrime, lunghi abbracci, uno scambio di e-mail con la speranza di rincontrarsi. Siamo partiti per Ancona con sentimenti di tristezza, di gratitudine, di gioia, di felicità .... Siamo ritornati in Bulgaria con una fede più forte e tanti nuovi amici - italiani e bulgari. Siamo infinitamente grati ai giovani di Fermo, a sr Kati e sr Francesca, ai padri Enzo, Corrado e Remo, che si sono occupati di noi nel corso di questi emozionanti 14 giorni.
Polia e Tsvetelina sul mensile della Chiesa Cattolica Bulgara “Istina”
От 24 до 31 август, ние младежите от няколко енории на Никополска епархия – Свищов, Малчика, Белене и Ореш, участвахме в лагер-школа в Монтеджорджо, Италия. Тя беше организирана и ръководена от италианските младежи от епархия Фермо за нас, българите. Ние сме им много благодарни, защото знаем, че са положили неумоверни усилия, за да сме сред тях. През тези осем дни научихме много за живота, за Бог, и за ролята ни в Църквата. Разбрахме, че няма значение дали сме българи или италианци, защото всички сме еднакви. Еднакви сме във вярата ни, еднакви сме в проблемите ни, еднакви в мечтите ни. Всички - български и италиански младежи, сестри и свещеници живеехме под един покрив, което ни помогна да се сприятелим и сплотим. Винаги бяхме заедно – не само по време на литургиите и работата по групи, но и в забавленията и домакинските задължения. Дните протичаха много разнообразно. Темите, които разисквахме бяха свързани с нашите мечти и проектите за осъществяването им; с трудностите, които срещаме всеки ден като християни; с това каква е нашата мисия; как се припокриват нашите очаквания спрямо Евангелието. Това ни накара да се замислим какво искаме да правим с нашия живот за в бъдеще и каква роля ще изпълняваме нашата енория. Изводът, който си направихме от всички тези въпроси, е, че любовта на Бог е начало и край на всичко. Бяха ни предложени и игри, чрез които разбрахме какви ценности трябва да притежава истинският християнин. Игрите ни накараха да се запитаме каква е ролята ни в обществото; как трябва да работим в екип; как трябва да имаме доверие на нашите приятели и какви са задълженията ни в енорията. Много емоционален момент от нашия престой беше футболната среща между италианските и българските момчета. Въпреки че загубихме, за нас това нямаше значение кой е победител и кой – победен, защото в противниковия отбор бяханаши приятели и не изпитвахме никаква завист. Футболната среща завърши с молитвата „Отче наш”, която изрекохме, хванати за ръце. Друг вълнуващ за нас момент беше посещението на Рим н Ватикана. Там разгледахме Колизеума, затворът, в който е бил св. Петър, базиликата „Свети Петър”. Всеки имаше възможност за кратко да се помоли на гроба на покойния папа Йоан-Павел II. Същият ден посетихме и светлището на свети Габриел. Там отец Ремо ни разказа за живота му. На това място се почувствахме духовно близко до този млад сетец. На 1 септември сутринта се отправихме към местността Монторсо, близо до Лорето, където се проведе многоочакваната от нас среща с папа Бенедикт XVI. За нас тя беше много важна, защото някои от нас присъстваха за първи път на такова мащабно християнско събитие. Беше страхотно да видим колко млади хора, които вярват в Бог, са се събрали на едно място, за да се молят заедно. Емоциите, които изпитахме през тези часове, бяха невероятни. Папата мина на около метър от нас със своя папамобил, а преди това и шествието с Черната Мадона. Бяхме много радостни, тъй като това са неща, които остават завинаги в сърцето ти. Друг запомнящ се момент беше бдението с папата, по време на което си припомнихме за нашето кръщение. Всички взехме белите шалчета, които ни бяха дадени предварително, и всичко около нас се превърна в една снежнобяла и чиста перелина. А вечерната програма се превърна в приказка. Цялото светлинно шоу – с много ефекти и нови технологии – беше придружено със свидетелствата на италиански младежи, които имаха куража и смелостта да излязат пртед стотиците хиляди и да разкажат за трудните моменти в живота си. Вечерта завърши с дъжд от фойерверки в много цветове и причудливи форми. За съжаление си тръгнахме сутринта на следващия ден и неможахме да присъстваме на цялата литургия с папа Бенедикт XVI, но сме щастливи, че станахме част от този празник. Когато напускахме Монторсо, се разделихме и с нашите италиански приятели и домакини от епархия Фермо. Имаше много сълзи, дълги прегръдки, разменени e-mail-и и надежда, че ще се срещнем отново. И така потеглихме към Анкона със смесени чувства на тъга, благодарност, радост, щастие.... В България се завърнахме с по-силна вяра и куп нови приятели – италиански и български. Безкрайно сме благодарни на младежите от епархия Фермо, на с. Кати, с. Франческа, на отците Енцо, Корадо и Ремо, които се грижиха за нас по време на тези вълнуващи 14 дни. Поля и Цветелина Енория „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Свищов |
